Разбиване на мита за Силициевата долина: Чичо Сам основа Big Tech
Автор: Уелс Кинг, . Следвайте " Гласове " в
Всеки режим си има основополагащ мит – самовалидиращо се осъзнаване на произхода – който се популяризира от елита на този режим, с цел да му придаде легитимност. Приказно богатите бизнесмени от Силициевата котловина, имащи себе си за Краля-Слънце на американския разцвет, също имат история за своите „ създатели “, която обичат да описват.
Долината е показана в тази история като люлка на напредъка, заради това, че обсесивни гении овсякъде са се стекли в гаражите, с цел да изобретят нови технологии и да стартират стартъпи, поемайки голям риск и обирайки единствено дребна част от урожая, който завещават на всички нас. Техният мавзолей от милиардери – Гейтс, Джобс, Цукърбърг и по този начин нататък – показва гаражния бизнесмен като архетип на триумфа.
Митът за „ създателите “ поражда просвета на предимство измежду техно-елита, която изисква разграничение от политическата система.
Освен самата прослава на предприемаческия дух, Силициевата котловина чака от политиците да възприемат безусловно нейната желана бленда от саморегулиращи се пазари и лимитирана страна. Тяхна е земята на „ неподлежащите на регулация изобретения “ и „ бързо се проваля “ всеки държавен чиновник, дръзнал да рискува живота на златната кокошка.
Някои от Долината отиват още по-далеч. Венчър капиталистката Катрин Бойл се застъпва за концепцията тех-братството „ да поеме значимите задания на държавното управление “, защото е „ по-лесно значимите национални проблеми да се вземат решение посредством стартъпи “. Случаят, на който тя се опира, е Близкият Изток. „ Най-доброто съпоставяне е, че през последните две десетиелтия “, обснява тя, „ почти 1 трилион $ са отишли в подкрепени с венчър капитали компании в Съединените щати, до момента в който 6 трилиона са отишли за войната против тероризма и несполучливото създаване на страна в Афганистан. Резултатите са разнообразни с помощта на тласъците, не на вложенията. “ В последна сметка каква разлика има сред основаването на смарт приложение и основаването на страна с по-добър проект за борсови варианти?!
Либертарианците и почитателите на пазарния фундаментализъм залагат на мита, с цел да продължат да градят личен, още по-голям мит: че нововъведенията, напредъкът и растежът са артикули на отсъствието на страната. Според Адам Тиърър от либертарианския Mercatus Center, „ Най-добрата роля, която публичната политика може да играе в този миг, е да разчисти пътя за... нововъведенията, премахвайки бариерите за внедряването и търговията. “ Както във всяка друга област, целесъобразната политика при нововъведенията е да няма политика, а в този случай либертарианците най-малко показват някакви емпирични доказателства в своя изгода.
И до момента в който всички основополагащи легенди съдържат пресиления и даже измислици – тъкмо това ги прави легенди – положителните такива ускоряват всичко, което е от най-голяма изгода за дадения режим, предоставяйки основа, върху която общността може да гради. Но основополагащият мит на Силициевата котловина върви наопаки, като неправилно дефинира източника на властта на режима и ласкае най-лошите му инстинкти.
Силициевата котловина беше артикул на нападателна социална политика. Ключовите технологии на нашата цифрова епоха не бяха плод на щастливи случайности от „ неподлежащи на регулация изобретения “ в „ саморегулиращия се “ пазар, а на целенасочени и продължителни дейности на страната. Властите „ избраха спечелилите “ и дефинираха траекторията на софтуерното развиване – от материалите, употребявани в чиповете, до протоколите за мрежовите компютри. Когато Долината стартира да жужи, това се дължеше на симбиозата сред капиталистическя блян към облага и държавния блян към публични богатства. Когато бе оставена със личните си устройства, тя се трансформира в ловна дружинка за „ еднорози “, до момента в който идващите талази от нововъведения се случваха на други места.
Нека бъде капитал
Един по-добър мит би изглеждал почти по този начин: В началото Силициевата котловина бе регион с овощни градини.
В края на Втората международна война районът има едвам зараждащ се софтуерен бранш, единен към Станфордския университет. Индустрията на рисковия капитал не съществуваше, а малцината бизнесмени в региона бяха някогашни университетски откриватели като Дейвид Пакард и Уилям Хюлет, които посредством осъществяване на военни поръчки се разраснаха от гаражни търговци. Пакард и Хюлет получиха влиятелната Армейско-Военноморска „ Е “ премия за изключителност на военна продукция четири години преди да публично да се обединят в компанията „ Hewlett Packard “.
Студенaта война трансформира района, като императивите на Пентагона станаха императиви и на Долината. Натоварени с потребността от напреднали софтуерни качества за съвременен шпионаж и военни дейности, управляващите активизираха непрекъснато растящата компютърна мощност на Америка, която беше съсредоточена в началото на Източното крайбрежие. Публичните фондове спонсорираха почти към 25% от транзисторните изследвания на Bell Laboratories и повече от половината от работата на отдела по изследвания и разработки на IBM доникъде на 50-те, а в края на 50-те години три четвърти от компютрите на нацията бяха предопределени за публични цели.
Чичо Сам впрегна мрежа от спомагателни политически лостове, с цел да канализира софтуерното развиване на Долината в работа на националния интерес.
Първо, федералното държавно управление сътвори напълно нова организация за финансиране и съгласуване на модерни проучвания и разработки. През 1958 година в изискванията на суматоха, провокирана от изстрелването на руския Спутник, президентът Айзенхауер сътвори Агенцията за съвременни проучвателен планове ARPA. Независимата организация, която щеше да се трансформира в мотор на Космическата конкуренция и нововъведенията на Студената война, имаше за цел да подтиква „ мисълта за небе “ отвън обичайна федерална система за научноизследователска и развойна активност и военните поръчки.
Това беше незабравим триумф на индустриалното обмисляне. Вместо да строи лични лаборатории, програмата одобри децентрализирана конструкция, водена от опитни инженери и компютърни учени. На тези експерти-практици-ръководители-на стратегии беше предоставена автономност да следят и насочват изследователските старания във компании, университети и държавни лаборатории.
Противно на твърдяното от Хайек, сходна работа не изискваше съвършено познаване на информацията, а единствено в съгласие виждане за бъдещето. Тъй като ценовите сигнали на пазара оферират малко потребна информация на откривателите и бизнесмените за изместването на софтуерните граници, появяването на бюрократите беше неизбежна. Единствено федералното държавно управление имаше ресурса, вероятността и мотивацията да финансира и координира университетските откриватели и частния бранш, както и да улеснява първичното използване и комерсиализиране на техните открития. Както беше забелязал Юлиус Крейн:
„ Конкуренцията на цените постоянно (макар и невинаги) работи добре за нормиране или за установяване на това кой какво ще получи сега, което не изисква безусловно взор към бъдещето. Същото обаче не важи за вложението на капитал, което изисква вдишване (повече или по-малко) на риск за (повече или по-малко противоречив) взор към бъдещето. Дългосрочният капиталов капитал (и затова индустриалният капацитет) просто не могат да бъдат рационално разпределени единствено въз основа на ценовите сигнали. Спонтанният ред на Хайек, допълнително от един смисъл, няма бъдеще. “
Изследванията на ARPA са забележителни за една единствена организация. В началото на 60-те година единствено тази организация финансира 70% от всички компютърни проучвания в Съединените щати. Дори и комерсиалните технологии бяха пряк артикул на държавното вложение и обмисляне. Идеята за личен компютър, в това число екран, клавиатура и електронни контролери със стрелки, наречени „ мишки “, не беше измислена от Стив Джобс, а от чиновниците на ARPA през 1968 година. Агенцията отиде още по-нататък и финансира проучванията в Станфорд и MIT за първия графичен потребителски интерфейс с мишка и прозорец, компютърни работни станции за един консуматор и Интернет протоколи.
В допълнение към формиращите промишлеността нововъведения, личните действия на ARPA доведоха до изключителни пробиви. Нейната компютърна мрежа, известна като ARPANET имаше функционалността на прото-интернет. По-скоро развиване на опита, в сравнение с изцяло създадена услуга, тази мрежа беше виновна за създаване на първите протоколи за връзка, размножаващи мрежови приложения като прехвърляния и имейли. ARPANET са както пионери, по този начин и разпространители на софтуерни пробиви, разрешили по-късните разработки на NSFNET и на подкрепения от държавното управление план MAG на MIT, който разви мрежите за шерване на времето и първите Интернет протоколи.
Като втори политически лост публичните и военните управляващи действаха като „ взаимен първи клиент “ на новите технологии. В новите области, в които не съществуваше комерсиален пазар, а капиталните условия за разгръщане на индустриалните процеси бяха непостижими, федералните контракти за публични поръчки бяха жизненоважни.
Пазарът за транзистори, а по-късно за интегрални схеми, зависеше от тези държавни поръчки. Първият контракт на полупроводниците Fairchild беше с подизпълнителя на защитата IBM, за високоволтажни силициеви транзистори, употребявани в бордовите компютри на бомбардировачите В-70. По-късно, две публични поръчки на НАСА и Военновъздушните сили за планове за ракети с галактическо ориентиране придвижиха чиповете в огромния индустриален мащаб. Само NASA представляваше 60% от пазара на интегрални схеми през 60-те години.
Клиентът постоянно има право – изключително когато това е Пентагонът. Освен приходите за тех-компаниите, държавните контракти образуваха траекторията на софтуерното развиване и основните параметри на ранните компютърни технологии в сходство със специфичните потребности за военно и отбранително приложение.
Община Санта Клара си завоюва името Силициевата котловина, вместо Германиeвата котловина, единствено поради характерните желания на Военновъздушните сили за нови силициеви транзистори, вместо общоприетите от германий.
На доктрина, майсторите на чипове и другите ранни софтуерни компании можеха да пренебрегват държавния пазар и да се опитат да основат частен. Но действително не го направиха. Нямаше на кого различен да продават, тъй като нито един клиент не градеше бизнеса си, разчитайки на артикули, които към момента не съществуваха. Нямаше от къде другаде да привлекат вложения, тъй като нито една частна институция нямаше съответен запас или пък вкус за риск. Само държавното управление имаше мащаба и претекстовете да финансира и да поръчва пробивни технологии.
Трето, федералните политици се оправиха с дефицита на частни вложения в технологиите. Когато стартира да се заражда промишлеността на рисковите капитали, тя беше подсилена с държавно финансиране, което беше равностойно на частните вложения. От началото на 1958 година Администрацията на дребния бизнес управляваше стратегия за посрещане на фондове от рисков капитал, инвестирайки два $ за всеки $ рисков капитал.
Рисковият капитал остава значима, въпреки и дребна, промишленост, подтиквана от федерални дотации до края на 70-те години, когато регулаторни промени отвориха голям пул от институционален капитал за рискови капиталисти. Но преди този миг държавното управление към този момент беше финансирало главните проучвателен и развойни ядра, беше спонсорирало предплатено производството и улеснило комерсиализацията, което направи стартъпите атрактивни за частния капитал.
Процъфтяващият софтуерен бранш в Долината вървеше добре, макар неналичието на рисков капитал. Правителствените фондове насочваха капитал към най-съвременните лаборатории и компании, комерсиализирайки новите пробиви. Без да изтласква частните вложители или да изкривява тласъците на бизнесмените, страната се потвърди като главен сътрудник в триумфа на Долината. Дори след взрива на рисковия капитал, държавното управление остана значителен вложител в технологиите. Федерални стратегии като Small Business Innovation and Research Program попълниха основни дупки във финансирането за новоотркиващите се тех-фирми, инвестирайки там, където даже и най-дръзкият венчър капиталист не би.
Долината остава незасята
Съществен принцип на пазарния фундаментализъм е практиката на отменяне на всевъзможни образци за ефикасна държавна поддръжка, с цел да се потвърди, че нещата можеха да са още по-добре, в случай че политиците бяха стояли настрани. Но в тази ситуация със Силициевата котловина съпоставката е пагубно очевидна.
Към 80-те години федералните политици бяха стеснили фокуса си до съществени и приложни проучвания, оставяйки на пазара грижата за комерсиализацията и разрастването. Без поддръжка и търсене за вътрешно произвеждане, новите технологии мигрираха на открито.
Иновативната LCD технология, лежаща в основата на плоския екран, е открита първо от военно финансирани откриватели в Уестингхауз, през 70-те години. Но откакто Уестингхауз закри своята изследователска стратегия, нито една огромна компютърна компания не искаше да ги финансира без неотложен търговски резултат. Apple, Xerox, IBM, Compaq и останалите отхвърлиха на настояванията да поддържат плана, базирайки се на неналичието на индустриални качества, нужни за основаването на плосък екран на конкурентна цена.
ARPA, в това време преименувана през 1972 година на DARPA (Агенция за напреднали проучвателен планове на отбраната), в последна сметка се намеси там, където частната промишленост се провали, финансирайки проучване, което щеше да се трансформира в основата на портативния електронен екран. Но до момента в който това се случи, вредата към този момент беше нанесена. Японците бяха поели технологията на плоския екран и Сейко продаваше цветни джобни тв приемници в Съединените щати, в директно нарушаване на патентните права на Уестингхауз. Американската промишленост отхвърли да се бори, нито оспори японската кражба на интелектуална благосъстоятелност, както и не стартира свое произвеждане.
Без съответна държавна поддръжка и оставени на личните си сили, болшинството американски компютърни компании не бяха заинтригувани от произвеждане на лична база за доставки на екрани с плосък екран и вместо това продължиха да разчитат на на ниска цена импорт от Източна Азия. И до през днешния ден всички заводи за произвеждане на плоски екрани се намират в Корея, Тайван, Япония и Китай. В Съединените щати няма нито една.
Други основни по значение технологии споделиха същата орис – даже в браншове, в които Съединените щати бяха неоспорим водач. Полупроводниците в последна сметка станаха плячка на „ пазарно учредената “ политическа стратегия и нейното нехайно неуважение за тяхното значение за екосистемата на нововъведенията и осведомителната стопанска система. „ Катрофен чипс, компютърен чип – каква е разликата? “, остроумничеше Майкъл Боскин, ръководител на Съвета на икономическите съветници на Джордж У. Буш. С отслабването на държавната поддръжка за полупроводници и появяването на съперници в Източна Азия, промишлеността стартира да изнася производството и в последна сметка огромните американски производители на чипове изгубиха способността си да основават и създават най-съвременни чипове.
Второ, вълната на свободния пазар от по-добри софтуерни достижения не съумя да се материализира. Пенливият взрив на компании с леки активи, подкрепени от венчър капитали през 90-те години, имаше дребна възвращаемост и беше построен върху хардуерни нововъведения от предходни десетилетия. На доктрина взривът на това десетилетие би разрешил построяването на цифрова инфраструктура, водена от американски хардуерни компании. Но бъдещите първенци на Америка избраха друг курс.
IBM да вземем за пример попълни и даже усили своя капитал в продължение на десетилетия. Те бяха водещ иноватор в мейнфрейм компютрите, картите с магнитна лента и персоналните компютри, само че не са преживявали истински финансов взрив след общественото си набиране на средства през 1980 година. Това се промени едвам след промяната на хилядолетието, когато те продадоха Lenovo и получиха PwC consulting, с което като цяло се трансформираха в консултантска компания, която не е поддържала стоковия си капитал от близо двадесет години.
Телекомът Cisco възприе сходна тактика. Той беше подготвен да построи хардуерната инфраструктура за интернет, след въвеждането на модеми и рутер по време на разцвета на интернет през 90-те години. Това беше най-стойностната компания в света в пика на дот-ком балона. Но избра да мигрира от хардуер към програмен продукт и през 2003 година стартира да ерозира стоковия си капитал. Тепърва ще се възвръща. И до момента в който Китай издигна Huawei като народен първенец, бъдещият американски телекомуникационен водач е направил назад изкупуване на акции за 101 милиарда $ през последните 15 години, само че е направил единствено 15 милиарда $ финансови разноски за същия интервал.
Днес Силициевата котловина се концентрира в създаването на минимални, бързо мащабируеми производни приложения и „ софтуер-като-услуга “ – предвидим курс, поради неналичието на обществени вложения, търсене, визия и съгласуваност. Това е „ иновация в битове, само че не и в атоми “, както се оплаква Питър Тийл.
В най-хубавите времена на публично-частното партньорство през двадесети век корпоративните лаборатории на Америка завоюваха три Нобелови награди за достижения в микроелектрониката. Тех-гиганти като Гугъл, Apple и Фейсбук, считани от Американския институт по предприемачество за „ най-важните компании на планетата “, не са спечелили и една, нито пък в миналото са се стремили.
Навремето Съединените щати събраха най-хубавите си мозъци, с цел да създадат научни пробиви и да овладеят инженерните провокации. Днес, под знамето на „ пазрно насочената иновация “, тези мозъци са свободни да насочват по-ефективно рекламите за долни дрехи към вниманието на Instagram потребителите.
Нека разцъфнат хиляди дотации
Приемането на закона „ Чипове и Наука “, подсилен и от двете партии това лято, е сигурен знак, че политиците стартират да осъзнават, че бизнес моделът „ проектирай тук, произвеждай другаде “ не работи за Америка – изключително когато съответният бизнес е от основен бранш. И макар че тази мярка беше нужна, нейните дефекти акцентират какъв брой доста още би трябвало да създадат политиците, в случай че Съединените щати желаят да запазят софтуерната си доминация, да си върнат водачеството в основни браншове и да подтикват ново потомство нововъведения. Като първа стъпка те би трябвало да прекратят всякаква уважителност към хипотетичните гении от Силициевата котловина.
Случаят на Илон Мъск е илюстративен. След като сътвори своето щастливо начинание PayPal, Мъск продължи да гради известност с лунните си в дословния смисъл „ хард-тех “ планове Tesla и SpaceX. И двата са амбициозни, само че нито един от тях не е жизнерадостен самичък по себе си. Безмислостното пазарно търсене на облагата за сметка на нововъведението може да бъде победено единствено от „ парите, по дяволите “. Е, и с малко помощ от Чичо Сам.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
30 Ное 2022130328 Ное 2022849427 Ное 2022671425 Ное 2022289622 Ное 2022932821 Ное 20228360КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Ное 2022141119 Ное 202295329 Ное 202228024 Sep 20223075
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Всеки режим си има основополагащ мит – самовалидиращо се осъзнаване на произхода – който се популяризира от елита на този режим, с цел да му придаде легитимност. Приказно богатите бизнесмени от Силициевата котловина, имащи себе си за Краля-Слънце на американския разцвет, също имат история за своите „ създатели “, която обичат да описват.
Долината е показана в тази история като люлка на напредъка, заради това, че обсесивни гении овсякъде са се стекли в гаражите, с цел да изобретят нови технологии и да стартират стартъпи, поемайки голям риск и обирайки единствено дребна част от урожая, който завещават на всички нас. Техният мавзолей от милиардери – Гейтс, Джобс, Цукърбърг и по този начин нататък – показва гаражния бизнесмен като архетип на триумфа.
Митът за „ създателите “ поражда просвета на предимство измежду техно-елита, която изисква разграничение от политическата система.
Освен самата прослава на предприемаческия дух, Силициевата котловина чака от политиците да възприемат безусловно нейната желана бленда от саморегулиращи се пазари и лимитирана страна. Тяхна е земята на „ неподлежащите на регулация изобретения “ и „ бързо се проваля “ всеки държавен чиновник, дръзнал да рискува живота на златната кокошка.
Някои от Долината отиват още по-далеч. Венчър капиталистката Катрин Бойл се застъпва за концепцията тех-братството „ да поеме значимите задания на държавното управление “, защото е „ по-лесно значимите национални проблеми да се вземат решение посредством стартъпи “. Случаят, на който тя се опира, е Близкият Изток. „ Най-доброто съпоставяне е, че през последните две десетиелтия “, обснява тя, „ почти 1 трилион $ са отишли в подкрепени с венчър капитали компании в Съединените щати, до момента в който 6 трилиона са отишли за войната против тероризма и несполучливото създаване на страна в Афганистан. Резултатите са разнообразни с помощта на тласъците, не на вложенията. “ В последна сметка каква разлика има сред основаването на смарт приложение и основаването на страна с по-добър проект за борсови варианти?!
Либертарианците и почитателите на пазарния фундаментализъм залагат на мита, с цел да продължат да градят личен, още по-голям мит: че нововъведенията, напредъкът и растежът са артикули на отсъствието на страната. Според Адам Тиърър от либертарианския Mercatus Center, „ Най-добрата роля, която публичната политика може да играе в този миг, е да разчисти пътя за... нововъведенията, премахвайки бариерите за внедряването и търговията. “ Както във всяка друга област, целесъобразната политика при нововъведенията е да няма политика, а в този случай либертарианците най-малко показват някакви емпирични доказателства в своя изгода.
И до момента в който всички основополагащи легенди съдържат пресиления и даже измислици – тъкмо това ги прави легенди – положителните такива ускоряват всичко, което е от най-голяма изгода за дадения режим, предоставяйки основа, върху която общността може да гради. Но основополагащият мит на Силициевата котловина върви наопаки, като неправилно дефинира източника на властта на режима и ласкае най-лошите му инстинкти.
Силициевата котловина беше артикул на нападателна социална политика. Ключовите технологии на нашата цифрова епоха не бяха плод на щастливи случайности от „ неподлежащи на регулация изобретения “ в „ саморегулиращия се “ пазар, а на целенасочени и продължителни дейности на страната. Властите „ избраха спечелилите “ и дефинираха траекторията на софтуерното развиване – от материалите, употребявани в чиповете, до протоколите за мрежовите компютри. Когато Долината стартира да жужи, това се дължеше на симбиозата сред капиталистическя блян към облага и държавния блян към публични богатства. Когато бе оставена със личните си устройства, тя се трансформира в ловна дружинка за „ еднорози “, до момента в който идващите талази от нововъведения се случваха на други места.
Нека бъде капитал
Един по-добър мит би изглеждал почти по този начин: В началото Силициевата котловина бе регион с овощни градини.
В края на Втората международна война районът има едвам зараждащ се софтуерен бранш, единен към Станфордския университет. Индустрията на рисковия капитал не съществуваше, а малцината бизнесмени в региона бяха някогашни университетски откриватели като Дейвид Пакард и Уилям Хюлет, които посредством осъществяване на военни поръчки се разраснаха от гаражни търговци. Пакард и Хюлет получиха влиятелната Армейско-Военноморска „ Е “ премия за изключителност на военна продукция четири години преди да публично да се обединят в компанията „ Hewlett Packard “.
Студенaта война трансформира района, като императивите на Пентагона станаха императиви и на Долината. Натоварени с потребността от напреднали софтуерни качества за съвременен шпионаж и военни дейности, управляващите активизираха непрекъснато растящата компютърна мощност на Америка, която беше съсредоточена в началото на Източното крайбрежие. Публичните фондове спонсорираха почти към 25% от транзисторните изследвания на Bell Laboratories и повече от половината от работата на отдела по изследвания и разработки на IBM доникъде на 50-те, а в края на 50-те години три четвърти от компютрите на нацията бяха предопределени за публични цели.
Чичо Сам впрегна мрежа от спомагателни политически лостове, с цел да канализира софтуерното развиване на Долината в работа на националния интерес.
Първо, федералното държавно управление сътвори напълно нова организация за финансиране и съгласуване на модерни проучвания и разработки. През 1958 година в изискванията на суматоха, провокирана от изстрелването на руския Спутник, президентът Айзенхауер сътвори Агенцията за съвременни проучвателен планове ARPA. Независимата организация, която щеше да се трансформира в мотор на Космическата конкуренция и нововъведенията на Студената война, имаше за цел да подтиква „ мисълта за небе “ отвън обичайна федерална система за научноизследователска и развойна активност и военните поръчки.
Това беше незабравим триумф на индустриалното обмисляне. Вместо да строи лични лаборатории, програмата одобри децентрализирана конструкция, водена от опитни инженери и компютърни учени. На тези експерти-практици-ръководители-на стратегии беше предоставена автономност да следят и насочват изследователските старания във компании, университети и държавни лаборатории.
Противно на твърдяното от Хайек, сходна работа не изискваше съвършено познаване на информацията, а единствено в съгласие виждане за бъдещето. Тъй като ценовите сигнали на пазара оферират малко потребна информация на откривателите и бизнесмените за изместването на софтуерните граници, появяването на бюрократите беше неизбежна. Единствено федералното държавно управление имаше ресурса, вероятността и мотивацията да финансира и координира университетските откриватели и частния бранш, както и да улеснява първичното използване и комерсиализиране на техните открития. Както беше забелязал Юлиус Крейн:
„ Конкуренцията на цените постоянно (макар и невинаги) работи добре за нормиране или за установяване на това кой какво ще получи сега, което не изисква безусловно взор към бъдещето. Същото обаче не важи за вложението на капитал, което изисква вдишване (повече или по-малко) на риск за (повече или по-малко противоречив) взор към бъдещето. Дългосрочният капиталов капитал (и затова индустриалният капацитет) просто не могат да бъдат рационално разпределени единствено въз основа на ценовите сигнали. Спонтанният ред на Хайек, допълнително от един смисъл, няма бъдеще. “
Изследванията на ARPA са забележителни за една единствена организация. В началото на 60-те година единствено тази организация финансира 70% от всички компютърни проучвания в Съединените щати. Дори и комерсиалните технологии бяха пряк артикул на държавното вложение и обмисляне. Идеята за личен компютър, в това число екран, клавиатура и електронни контролери със стрелки, наречени „ мишки “, не беше измислена от Стив Джобс, а от чиновниците на ARPA през 1968 година. Агенцията отиде още по-нататък и финансира проучванията в Станфорд и MIT за първия графичен потребителски интерфейс с мишка и прозорец, компютърни работни станции за един консуматор и Интернет протоколи.
В допълнение към формиращите промишлеността нововъведения, личните действия на ARPA доведоха до изключителни пробиви. Нейната компютърна мрежа, известна като ARPANET имаше функционалността на прото-интернет. По-скоро развиване на опита, в сравнение с изцяло създадена услуга, тази мрежа беше виновна за създаване на първите протоколи за връзка, размножаващи мрежови приложения като прехвърляния и имейли. ARPANET са както пионери, по този начин и разпространители на софтуерни пробиви, разрешили по-късните разработки на NSFNET и на подкрепения от държавното управление план MAG на MIT, който разви мрежите за шерване на времето и първите Интернет протоколи.
Като втори политически лост публичните и военните управляващи действаха като „ взаимен първи клиент “ на новите технологии. В новите области, в които не съществуваше комерсиален пазар, а капиталните условия за разгръщане на индустриалните процеси бяха непостижими, федералните контракти за публични поръчки бяха жизненоважни.
Пазарът за транзистори, а по-късно за интегрални схеми, зависеше от тези държавни поръчки. Първият контракт на полупроводниците Fairchild беше с подизпълнителя на защитата IBM, за високоволтажни силициеви транзистори, употребявани в бордовите компютри на бомбардировачите В-70. По-късно, две публични поръчки на НАСА и Военновъздушните сили за планове за ракети с галактическо ориентиране придвижиха чиповете в огромния индустриален мащаб. Само NASA представляваше 60% от пазара на интегрални схеми през 60-те години.
Клиентът постоянно има право – изключително когато това е Пентагонът. Освен приходите за тех-компаниите, държавните контракти образуваха траекторията на софтуерното развиване и основните параметри на ранните компютърни технологии в сходство със специфичните потребности за военно и отбранително приложение.
Община Санта Клара си завоюва името Силициевата котловина, вместо Германиeвата котловина, единствено поради характерните желания на Военновъздушните сили за нови силициеви транзистори, вместо общоприетите от германий.
На доктрина, майсторите на чипове и другите ранни софтуерни компании можеха да пренебрегват държавния пазар и да се опитат да основат частен. Но действително не го направиха. Нямаше на кого различен да продават, тъй като нито един клиент не градеше бизнеса си, разчитайки на артикули, които към момента не съществуваха. Нямаше от къде другаде да привлекат вложения, тъй като нито една частна институция нямаше съответен запас или пък вкус за риск. Само държавното управление имаше мащаба и претекстовете да финансира и да поръчва пробивни технологии.
Трето, федералните политици се оправиха с дефицита на частни вложения в технологиите. Когато стартира да се заражда промишлеността на рисковите капитали, тя беше подсилена с държавно финансиране, което беше равностойно на частните вложения. От началото на 1958 година Администрацията на дребния бизнес управляваше стратегия за посрещане на фондове от рисков капитал, инвестирайки два $ за всеки $ рисков капитал.
Рисковият капитал остава значима, въпреки и дребна, промишленост, подтиквана от федерални дотации до края на 70-те години, когато регулаторни промени отвориха голям пул от институционален капитал за рискови капиталисти. Но преди този миг държавното управление към този момент беше финансирало главните проучвателен и развойни ядра, беше спонсорирало предплатено производството и улеснило комерсиализацията, което направи стартъпите атрактивни за частния капитал.
Процъфтяващият софтуерен бранш в Долината вървеше добре, макар неналичието на рисков капитал. Правителствените фондове насочваха капитал към най-съвременните лаборатории и компании, комерсиализирайки новите пробиви. Без да изтласква частните вложители или да изкривява тласъците на бизнесмените, страната се потвърди като главен сътрудник в триумфа на Долината. Дори след взрива на рисковия капитал, държавното управление остана значителен вложител в технологиите. Федерални стратегии като Small Business Innovation and Research Program попълниха основни дупки във финансирането за новоотркиващите се тех-фирми, инвестирайки там, където даже и най-дръзкият венчър капиталист не би.
Долината остава незасята
Съществен принцип на пазарния фундаментализъм е практиката на отменяне на всевъзможни образци за ефикасна държавна поддръжка, с цел да се потвърди, че нещата можеха да са още по-добре, в случай че политиците бяха стояли настрани. Но в тази ситуация със Силициевата котловина съпоставката е пагубно очевидна.
Към 80-те години федералните политици бяха стеснили фокуса си до съществени и приложни проучвания, оставяйки на пазара грижата за комерсиализацията и разрастването. Без поддръжка и търсене за вътрешно произвеждане, новите технологии мигрираха на открито.
Иновативната LCD технология, лежаща в основата на плоския екран, е открита първо от военно финансирани откриватели в Уестингхауз, през 70-те години. Но откакто Уестингхауз закри своята изследователска стратегия, нито една огромна компютърна компания не искаше да ги финансира без неотложен търговски резултат. Apple, Xerox, IBM, Compaq и останалите отхвърлиха на настояванията да поддържат плана, базирайки се на неналичието на индустриални качества, нужни за основаването на плосък екран на конкурентна цена.
ARPA, в това време преименувана през 1972 година на DARPA (Агенция за напреднали проучвателен планове на отбраната), в последна сметка се намеси там, където частната промишленост се провали, финансирайки проучване, което щеше да се трансформира в основата на портативния електронен екран. Но до момента в който това се случи, вредата към този момент беше нанесена. Японците бяха поели технологията на плоския екран и Сейко продаваше цветни джобни тв приемници в Съединените щати, в директно нарушаване на патентните права на Уестингхауз. Американската промишленост отхвърли да се бори, нито оспори японската кражба на интелектуална благосъстоятелност, както и не стартира свое произвеждане.
Без съответна държавна поддръжка и оставени на личните си сили, болшинството американски компютърни компании не бяха заинтригувани от произвеждане на лична база за доставки на екрани с плосък екран и вместо това продължиха да разчитат на на ниска цена импорт от Източна Азия. И до през днешния ден всички заводи за произвеждане на плоски екрани се намират в Корея, Тайван, Япония и Китай. В Съединените щати няма нито една.
Други основни по значение технологии споделиха същата орис – даже в браншове, в които Съединените щати бяха неоспорим водач. Полупроводниците в последна сметка станаха плячка на „ пазарно учредената “ политическа стратегия и нейното нехайно неуважение за тяхното значение за екосистемата на нововъведенията и осведомителната стопанска система. „ Катрофен чипс, компютърен чип – каква е разликата? “, остроумничеше Майкъл Боскин, ръководител на Съвета на икономическите съветници на Джордж У. Буш. С отслабването на държавната поддръжка за полупроводници и появяването на съперници в Източна Азия, промишлеността стартира да изнася производството и в последна сметка огромните американски производители на чипове изгубиха способността си да основават и създават най-съвременни чипове.
Второ, вълната на свободния пазар от по-добри софтуерни достижения не съумя да се материализира. Пенливият взрив на компании с леки активи, подкрепени от венчър капитали през 90-те години, имаше дребна възвращаемост и беше построен върху хардуерни нововъведения от предходни десетилетия. На доктрина взривът на това десетилетие би разрешил построяването на цифрова инфраструктура, водена от американски хардуерни компании. Но бъдещите първенци на Америка избраха друг курс.
IBM да вземем за пример попълни и даже усили своя капитал в продължение на десетилетия. Те бяха водещ иноватор в мейнфрейм компютрите, картите с магнитна лента и персоналните компютри, само че не са преживявали истински финансов взрив след общественото си набиране на средства през 1980 година. Това се промени едвам след промяната на хилядолетието, когато те продадоха Lenovo и получиха PwC consulting, с което като цяло се трансформираха в консултантска компания, която не е поддържала стоковия си капитал от близо двадесет години.
Телекомът Cisco възприе сходна тактика. Той беше подготвен да построи хардуерната инфраструктура за интернет, след въвеждането на модеми и рутер по време на разцвета на интернет през 90-те години. Това беше най-стойностната компания в света в пика на дот-ком балона. Но избра да мигрира от хардуер към програмен продукт и през 2003 година стартира да ерозира стоковия си капитал. Тепърва ще се възвръща. И до момента в който Китай издигна Huawei като народен първенец, бъдещият американски телекомуникационен водач е направил назад изкупуване на акции за 101 милиарда $ през последните 15 години, само че е направил единствено 15 милиарда $ финансови разноски за същия интервал.
Днес Силициевата котловина се концентрира в създаването на минимални, бързо мащабируеми производни приложения и „ софтуер-като-услуга “ – предвидим курс, поради неналичието на обществени вложения, търсене, визия и съгласуваност. Това е „ иновация в битове, само че не и в атоми “, както се оплаква Питър Тийл.
В най-хубавите времена на публично-частното партньорство през двадесети век корпоративните лаборатории на Америка завоюваха три Нобелови награди за достижения в микроелектрониката. Тех-гиганти като Гугъл, Apple и Фейсбук, считани от Американския институт по предприемачество за „ най-важните компании на планетата “, не са спечелили и една, нито пък в миналото са се стремили.
Навремето Съединените щати събраха най-хубавите си мозъци, с цел да създадат научни пробиви и да овладеят инженерните провокации. Днес, под знамето на „ пазрно насочената иновация “, тези мозъци са свободни да насочват по-ефективно рекламите за долни дрехи към вниманието на Instagram потребителите.
Нека разцъфнат хиляди дотации
Приемането на закона „ Чипове и Наука “, подсилен и от двете партии това лято, е сигурен знак, че политиците стартират да осъзнават, че бизнес моделът „ проектирай тук, произвеждай другаде “ не работи за Америка – изключително когато съответният бизнес е от основен бранш. И макар че тази мярка беше нужна, нейните дефекти акцентират какъв брой доста още би трябвало да създадат политиците, в случай че Съединените щати желаят да запазят софтуерната си доминация, да си върнат водачеството в основни браншове и да подтикват ново потомство нововъведения. Като първа стъпка те би трябвало да прекратят всякаква уважителност към хипотетичните гении от Силициевата котловина.
Случаят на Илон Мъск е илюстративен. След като сътвори своето щастливо начинание PayPal, Мъск продължи да гради известност с лунните си в дословния смисъл „ хард-тех “ планове Tesla и SpaceX. И двата са амбициозни, само че нито един от тях не е жизнерадостен самичък по себе си. Безмислостното пазарно търсене на облагата за сметка на нововъведението може да бъде победено единствено от „ парите, по дяволите “. Е, и с малко помощ от Чичо Сам.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
30 Ное 2022130328 Ное 2022849427 Ное 2022671425 Ное 2022289622 Ное 2022932821 Ное 20228360КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Ное 2022141119 Ное 202295329 Ное 202228024 Sep 20223075
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ